Енциклопения на българския език

мръсотия

[mrɤsoˈtijɐ]

мръсотия значение:

1. (пряко) Наслоена нечистотия, кал, прах или отпадъци; липса на хигиена.
2. (преносно) Неморална постъпка, подлост или цинични думи.
Ударение
мръсоти'я
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мръ-со-ти-я
Род
женски
Мн. число
мръсотии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мръсотия

(пряко)
  • В изоставената къща цареше невъобразима мръсотия.
  • Трябва да изчистим тази мръсотия от пода.
(преносно)
  • Не искам да слушам повече твоите мръсотии.
  • Той ѝ направи голяма мръсотия, като я предаде пред шефа.

Антоними на мръсотия

Как се пише мръсотия

Грешни изписвания: мрасотия, мърсотия
Коренът на думата е мръс- (от мръсен), затова се пише с ъ.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:мръсен
Производна дума от прилагателното 'мръсен' с наставка '-оти(я)'. Коренът е със старобългарски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голяма мръсотия
  • газя в мръсотия
  • правя мръсотия
мръсотия : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник