Енциклопения на българския език

наглост

[ˈnaɡɫost]

наглост значение:

1. (пряко) Качество на човек, който действа безсрамно, дръзко и без да се съобразява с моралните норми или чувствата на другите; крайна дързост.
2. (преносно) Постъпка или изказване, характеризиращи се с липса на уважение и прекалена самоувереност.
Ударение
н'аглост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
наг-лост
Род
женски
Мн. число
наглости
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наглост

(пряко)
  • Неговата наглост нямаше граници, когато поиска повишение след всичките си грешки.
  • Въпросът беше зададен с такава наглост, че всички в залата замръзнаха.
(преносно)
  • Това е нечувана наглост – да откраднеш от приятел.
  • Търпяхме неговите наглости твърде дълго.

Как се пише наглост

Грешни изписвания: наглозт, наглуст, нъглост
Думата завършва на наставката -ост за образуване на съществителни имена от женски род. Проверката на звучната съгласна 'г' може да се направи чрез формата 'нагъл'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:наглъ
Произлиза от старобългарската дума 'наглъ' (бърз, внезапен), която впоследствие претърпява семантична промяна към значението на дързък, безочлив. Свързана е с праславянския корен *naglъ.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безгранична наглост
  • проявявам наглост
  • върха на наглостта