Енциклопения на българския език

цензурен

[ˈt͡sɛnzorɛn]

цензурен значение:

1. (администрация) Който се отнася до цензурата или до работата на цензора.
2. (преносно) Който е допустим за публично изказване или печатане; благоприличен, лишен от цинизми.
Ударение
цѐнзурен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
цен-зу-рен
Род
мъжки
Мн. число
цензурни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на цензурен

(администрация)
  • Цензурният комитет не допусна пиесата до сцена.
  • В страната бяха въведени строги цензурни ограничения.
(преносно)
  • Моля те, използвай по-цензурен език пред децата.
  • Текстът е напълно цензурен и може да бъде публикуван.

Антоними на цензурен

Как се пише цензурен

Грешни изписвания: цензорен

Правилно се пише с уцензурен, тъй като произлиза от думата цензура.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:censura
От латинското 'censura' (преценка, критика), навлязло в българския език през руски или западноевропейски езици. Свързано е с институцията на цензурата.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • цензурен език
  • цензурна комисия
  • цензурен печат

Популярни търсения и запитвания за цензурен