Енциклопения на българския език

циничен

[t͡siˈnit͡ʃɛn]
Ударение
цинѝчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ци-ни-чен
Род
мъжки
Мн. число
цинични
Докладвай грешка в описанието

Как се пише циничен

Грешни изписвания: ценичен, цйничен, цинйчен

Думата се пише с и в първата сричка: циничен.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:κυνικός (kynikos)
През латински 'cynicus'. Първоначално се отнася до философската школа на киниците (циниците), по-късно придобива значение на безсрамие и незачитане на нормите.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • циничен смях
  • цинична забележка
  • цинично поведение