Енциклопения на българския език

благоприличен

[bɫɐɡopriˈlit͡ʃɛn]

благоприличен значение:

1. (етика / поведение) Който отговаря на изискванията на морала, добрите нрави и възпитанието; приличен, почтен.
Ударение
благоприли'чен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
бла-го-при-ли-чен
Род
мъжки
Мн. число
благоприлични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на благоприличен

(етика / поведение)
  • Държанието му беше напълно благоприлично и уважително към домакините.
  • Тя се опитваше да запази благоприличен вид въпреки обидите.

Синоними на благоприличен

Антоними на благоприличен

Как се пише благоприличен

Слято изписване като едно цяло прилагателно име. Втората част започва с при-, а не пре-.

Етимология

Произход:Старобългарски / Руски
Оригинална дума:благо + приличие
Сложна дума, образувана от основите на 'благ' (добър) и 'приличен' (подходящ, уместен). Калка на гръцкото 'euschemōn'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • благоприличен вид
  • благоприлично поведение
  • благоприличен тон