цар
[t͡sar]
цар значение:
1. (История/Политика) Титла на монарх в България, Русия и някои други славянски държави; лицето, носещо тази титла.
2. (Преносно) Човек, който е ненадминат майстор в своята област или има господстващо положение.
- Ударение
- ца̀р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- цар
- Род
- мъжки
- Мн. число
- царе
Примери за използване на цар
(История/Политика)
- Цар Симеон Велики управлява България по време на Златния век.
- Последният руски цар е Николай II.
(Преносно)
- Лъвът е цар на животните.
- Той е цар на математиката.
Антоними на цар
Как се пише цар
Пише се с малка буква, освен ако не е част от официална титла, заместваща името (напр. Царят пристигна) или в началото на изречение. Множественото число е царе.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:caesar
През старобългарското 'цѣсарь', което е славянизирана форма на римското родово име и титла Caesar (Цезар).
Употреба
Чести словосъчетания:
- цар-освободител
- български цар
Фразеологизми:
- цар и господар
- като цар
- царят е гол