Енциклопения на българския език

храненик

[xraˈnɛnik]

храненик значение:

1. (пряко) Лице (обикновено дете), което е взето за отглеждане и издръжка от чужди хора; възпитаник.
2. (преносно) Човек, който живее на чужд гръб; използвач (често с неодобрителен нюанс).
Ударение
хране́ник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
хра-не-ник
Род
мъжки
Мн. число
храненици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на храненик

(пряко)
  • Семейството взе сирачето като свой храненик.
  • Той израсна като храненик в манастира.
(преносно)
  • Не искам да бъда храненик на държавата, искам да работя.
  • Той се държеше като храненик на богатите си роднини.

Антоними на храненик

Как се пише храненик

Думата се пише с е пред наставката -ник, тъй като произлиза от глагола хранен (страдателно причастие).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:храня
От глагола 'храня' + наставка '-ник', означаваща лице, което е обект на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • храненик на обществото
  • държавен храненик