Енциклопения на българския език

използвач

[izpolˈzvat͡ʃ]

използвач значение:

1. (пряко) Човек, който се възползва от другите хора, от техния труд, чувства или ресурси за лична изгода, без да дава нищо в замяна.
Ударение
изпо̀лзвач
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-полз-вач
Род
мъжки
Мн. число
използвачи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на използвач

(пряко)
  • Пази се от него, той е известен използвач и ще те изостави, щом свършиш работата.
  • Тя разбра, че приятелят ѝ е използвач, който се интересува само от парите ѝ.

Синоними на използвач

Антоними на използвач

Как се пише използвач

Пише се с з пред звучната съгласна 'п' не се променя писмено (представката е из-), въпреки че при изговор може да се чува обеззвучаване.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:използвам
Образувана от глагола 'използвам' с наставката за деятел '-ач'. Сравнително нова дума в езика, утвърдила се в съвременната реч.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • долен използвач
  • нагъл използвач