благодетел
[bɫɐgoˈdɛtɛl]
благодетел значение:
1. (общо) Човек, който прави добро на другите, помага им материално или морално, без да търси облага.
- Ударение
- благодѐтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бла-го-де-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- благодетели
Примери за използване на благодетел
(общо)
- Той беше известен като най-големия благодетел на сиропиталището.
- Неизвестен благодетел дари сумата за операцията.
Синоними на благодетел
Антоними на благодетел
Как се пише благодетел
Правилно е да се пише благодетел (от дея), а не благодател (грешна аналогия с давам).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благо + дея
Калка от гръцката дума 'euergetes'. Съставно от 'благо' (добро) и корена на глагола 'дея' (върша, правя) + деятелна наставка -тел.
Употреба
Чести словосъчетания:
- щедър благодетел
- неизвестен благодетел