Енциклопения на българския език

мрънкане

[ˈmrɤŋkanɛ]

мрънкане значение:

1. (пряко) Действието по глагола мрънкам; тихо, неясно или досадно говорене, обикновено изразяващо недоволство.
Ударение
мръ̀нкане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мрън-ка-не
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
мрънканета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на мрънкане

(пряко)
  • Постоянното му мрънкане изнерви всички в офиса.
  • Чуваше се само тихо мрънкане в съседната стая.

Как се пише мрънкане

Грешни изписвания: мранкане, мрънкани, мрънкъне

Думата се пише с ъ в корена (мрън-). Окончанието за отглаголни съществителни от този тип е -не (не -ни).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:мрън
Отглаголно съществително от 'мрънкам'. Коренът е звукоподражателен (ономатопея), имитиращ неясен, носов говор или недоволно издаване на звуци.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • недоволно мрънкане
  • детско мрънкане
  • постоянно мрънкане
мрънкане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник