Енциклопения на българския език

вайкане

[ˈvajkɐnɛ]

вайкане значение:

1. (разговорно) Действието по глагола 'вайкам се'; охкане, оплакване, силно изразяване на безпокойство или съжаление.
Ударение
ва̀йкане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вай-ка-не
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
вайкания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вайкане

(разговорно)
  • Стига с това вайкане, дай да решим проблема.
  • От стаята се чуваше постоянно вайкане и тюхкане.

Синоними на вайкане

Антоними на вайкане

Как се пише вайкане

Грешни изписвания: вайкъне, въйкане, ваикане
Образувано с наставката '-не' за отглаголни съществителни имена.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:вай
Отглаголно съществително от 'вайкам се', което произлиза от междуметието 'вай' (израз на болка, съжаление или уплаха).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • постоянно вайкане
  • безполезно вайкане