Енциклопения на българския език

марш

[marʃ]

марш значение:

1. (военно дело) Организирано придвижване на войскови части в строй или от едно място на друго.
2. (музика) Музикално произведение с енергичен, отмерен ритъм (обикновено в размер 2/4 или 4/4), предназначено да съпровожда строево ходене.
3. (повелително) Като междуметие или команда: заповед за тръгване, напускане или махане отнякъде.
Ударение
ма̀рш
Част на речта
съществително име, междуметие
Сричкоделение
марш
Род
мъжки
Мн. число
маршове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на марш

(военно дело)
  • Войниците изминаха дълъг марш до границата.
  • Поделението е в боен марш.
(музика)
  • Оркестърът засвири тържествен марш.
  • Сватбен марш на Менделсон.
(повелително)
  • Марш оттука веднага!
  • Напред, марш!

Антоними на марш

Как се пише марш

Грешни изписвания: мърш

Думата се пише с ш в края. При членуване се запазва звучността: маршът, марша.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:marche
Заета от френската дума marche (ходене, вървене), евентуално през немски (Marsch) или руски език. Коренът е свързан с организираното придвижване на войски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сватбен марш
  • погребален марш
  • военен марш
  • форсиран марш
Фразеологизми:
  • свиря марша (на някого)

Популярни търсения и запитвания за марш

марш : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник