Енциклопения на българския език

ода

[ˈɔdɐ]

ода значение:

1. (литература) Лирическо стихотворение с тържествен, приповдигнат тон, посветено на възхвалата на бележита личност, значимо събитие или възвишена идея.
Ударение
о̀да
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-да
Род
женски
Мн. число
оди
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ода

(литература)
  • „Одата на радостта“ е емблематично произведение на Фридрих Шилер.
  • Иван Вазов пише цикъла „Епопея на забравените“, съставен от оди.

Синоними на ода

Антоними на ода

Как се пише ода

Думата се пише с начално о и няма особености в правописа.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:ōdḗ
От старогръцки ᾠδή (ōdḗ) – „песен“. Жанрът възниква в античната поезия като тържествено стихотворение, изпълнявано с музикален съпровод.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тържествена ода
  • пиша ода
  • ода на радостта
Фразеологизми:
  • пея оди
ода : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник