апотеоз
[apoteˈɔs]
апотеоз значение:
1. (история/религия) Обожествяване на човек (герой, император) в античността; причисляване към пантеона на боговете.
2. (преносно) Висша степен на възхвала, прослава или идеално въплъщение на някакво качество.
3. (изкуство) Тържествена заключителна масова сцена в сценично произведение (обикновено в опера или балет), прославяща героя или събитието.
- Ударение
- апотео̀з
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- а-по-те-оз
- Род
- мъжки
- Мн. число
- апотеози
Примери за използване на апотеоз
(история/религия)
- Апотеозът на римските императори бил съпровождан от пищни церемонии.
(преносно)
- Тази симфония е апотеоз на човешкия дух и свобода.
- Финалната сцена беше истински апотеоз на любовта.
(изкуство)
- Балетът завърши с грандиозен апотеоз, в който участваха всички артисти.
Синоними на апотеоз
Как се пише апотеоз
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἀποθέωσις (apotheosis)
От старогръцки *ἀποθέωσις* (обожествяване), образувано от *ἀπο-* (от, превръщане) и *θεός* (бог). Първоначално е означавало ритуално издигане на смъртен човек (напр. император) в ранг на божество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- апотеоз на войната
- апотеоз на красотата
- звучи като апотеоз