хвърчене
[xvɐrˈt͡ʃɛnɛ]
хвърчене значение:
1. (пряко) Движение във въздуха посредством крила или носене от вятъра; летене.
2. (преносно) Много бързо движение, тичане или каране.
- Ударение
- хвърче́не
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- хвър-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
- Вид
- несвършен
Примери за използване на хвърчене
(пряко)
- Хвърченето на пчелите около кошера се усили.
- Наблюдавахме безгрижното хвърчене на хвърчилото.
(преносно)
- Това не беше шофиране, а лудо хвърчене по магистралата.
Синоними на хвърчене
Как се пише хвърчене
Етимология
Произход:Български (с праславянски корен)
Оригинална дума:*fъr
Звукоподражателен произход, свързан със звука на крилата при полет (пърхане). Сродна със сръбското 'фрчити'.
Употреба
Фразеологизми:
- хвърчат глави
- хвърчат искри