фучене
[foˈtʃɛnɛ]
- Ударение
- фучѐне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фу-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- фучения
Как се пише фучене
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:фуча
Звукоподражателен произход (ономатопея), имитиращ шума на силен вятър или бързо движение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- фучене на вятъра