Енциклопения на българския език

летене

[lɛˈtɛnɛ]

летене значение:

1. (пряко) Действието по глагола летя; придвижване на животно, летателен апарат или обект във въздушното или космическото пространство.
2. (преносно) Много бързо движение, тичане или преминаване през нещо.
Ударение
лете'не
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ле-те-не
Род
среден
Мн. число
летени (рядко, при видове летене)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на летене

(пряко)
  • Летенето със самолет е най-бързият начин за пътуване.
  • Обучението по нощно летене е задължително за военните пилоти.
(преносно)
  • Цял ден премина в летене от задача на задача.

Антоними на летене

Как се пише летене

Грешни изписвания: летение, лители

Отглаголните съществителни от глаголи от II спрежение (летя) обикновено завършват на -ене (летене, ходене, мислене).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:летѣти
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'летя' с наставка '-ене'. Коренът е със старобългарски произход, свързан с движение във въздуха.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безмоторно летене
  • нощно летене
  • инструментално летене