Енциклопения на българския език

реене

[ˈrɛɛnɛ]

реене значение:

1. (пряко) Плавнo летене или носене във въздуха без видими усилия или размахване на криле (за птици, летателни апарати).
2. (преносно) Свободно и безцелно движение на мисълта, погледа или въображението.
Ударение
рѐене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ре-е-не
Род
среден
Мн. число
реения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на реене

(пряко)
  • Наблюдавахме величественото реене на орела над скалите.
  • Безмоторното реене изисква добри въздушни течения.
(преносно)
  • Реенето на погледа му издаваше дълбока разсеяност.
  • Отдаде се на реене из спомените за миналото.

Антоними на реене

Как се пише реене

Грешни изписвания: реянне, рене
Думата съдържа две гласни е една след друга. Втората е част от наставката за отглаголни съществителни -ене.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:рея се
Отглаголно съществително от възвратния глагол 'рея се'. Коренът е сродни със старобългарски думи за движение и плуване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безмоторно реене
  • свободно реене

Популярни търсения и запитвания за реене

реене : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник