Енциклопения на българския език

хвъркане

[ˈxfɤrkanɛ]

хвъркане значение:

1. (пряко) Действието на летене, обикновено за кратки разстояния, с чести махове на крилете или за малки обекти/същества (птички, пеперуди).
2. (преносно) Бързо, устремно движение на човек или обект.
Ударение
хвъ'ркане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
хвър-ка-не
Род
среден
Мн. число
хвъркания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хвъркане

(пряко)
  • Чуваше се само тихото хвъркане на нощните пеперуди около лампата.
  • Врабчето направи кратко хвъркане до съседния клон.
(преносно)
  • Хвъркането по задачи цял ден ме изтощи.

Антоними на хвъркане

Как се пише хвъркане

Грешни изписвания: хвърчане, хваркане, хвъркъне

Пише се с -ка- (от хвъркам), за разлика от хвърчене (от хвърча), макар значенията да са близки.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:хвър
Звукоподражателен произход (ономатопея), имитиращ звука от бързо движение на криле. Свързано с глагола 'хвъркам'.
хвъркане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник