Енциклопения на българския език

тичане

[ˈtit͡ʃɐnɛ]

тичане значение:

1. (Обща употреба / Спорт) Начин на придвижване, при който човек или животно се движи бързо, като в определени моменти и двата крака са във въздуха (фаза на летеж).
Ударение
тѝчане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ти-ча-не
Род
среден
Мн. число
тичания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тичане

(Обща употреба / Спорт)
  • Сутрешното тичане в парка е полезно за здравето.
  • От толкова много тичане по задачи ме заболяха краката.

Синоними на тичане

Антоними на тичане

Как се пише тичане

Грешни изписвания: тичанье, тйчане, тичъне
Завършва на -не, а не на -ние, тъй като е образувано от глагол с наставка -а- (тичам).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тещи
От глагола „тичам“, който произлиза от старобългарския корен, свързан с бързо движение (сродни думи: тека, поток).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тичане с препятствия
  • маратонско тичане
Фразеологизми:
  • тичане по задачи
  • голямо тичане падна
тичане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник