хвалба
[xvɐɫˈba]
хвалба значение:
1. (пряко) Думи или изказване, с които се изразява одобрение, възхищение или признание за нечии качества или постъпки.
2. (преносно) Самовъзвеличаване; изтъкване на собствените заслуги, често преувеличено.
- Ударение
- хвалба̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- хвал-ба
- Род
- женски
- Мн. число
- хвалби
Примери за използване на хвалба
(пряко)
- Учителят не пестеше хвалби за старанието на учениците.
- Тя прие наградата със скромност, въпреки всеобщата хвалба.
(преносно)
- Не обръщай внимание на празната му хвалба.
- Цялата история се оказа просто една голяма хвалба.
Синоними на хвалба
Как се пише хвалба
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:хвала
Произлиза от общославянския корен *xvala (хвала), с наставка за образуване на абстрактни съществителни имена.
Употреба
Чести словосъчетания:
- празна хвалба
- заслужена хвалба
- обсипвам с хвалби