дисхармония
[disxɐrˈmɔnijɐ]
дисхармония значение:
1. (музика) Липса на хармоничност, неприятно за слуха съчетание на тонове; дисонанс.
2. (преносно) Липса на съгласуваност, разбирателство или единство в отношения или явления.
- Ударение
- дисхармо̀ния
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дис-хар-мо-ни-я
- Род
- женски
- Мн. число
- дисхармонии
Примери за използване на дисхармония
(музика)
- Във финала на симфонията композиторът умишлено използва дисхармония, за да създаде напрежение.
(преносно)
- Постоянните скандали внесоха пълна дисхармония в семейния им живот.
- Имаше очевидна дисхармония между думите и действията на политика.
Синоними на дисхармония
Антоними на дисхармония
Как се пише дисхармония
Представката се пише дис-. Съгласната с не се озвучава писмено пред звучни съгласни в чужди представки.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:dys- + harmonia
Съставена от представката за отрицание или нарушение 'дис-' (гр. dys-) и 'хармония' (съзвучие, съгласуваност).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълна дисхармония
- вносям дисхармония
- когнитивна дисхармония
Популярни търсения и запитвания за дисхармония
какво е дисхармония, дисхармония или дизхармония, дисхармония или десхармония, дисхармония или дйсхармония, дисхармония или дисхърмония, дисхармония или дисхармуния, дисхармония или дисхармонйя, дизхармония или десхармония, дизхармония или дйсхармония, дизхармония или дисхърмония, дизхармония или дисхармуния, дизхармония или дисхармонйя, десхармония или дйсхармония, десхармония или дисхърмония, десхармония или дисхармуния, десхармония или дисхармонйя, дйсхармония или дисхърмония, дйсхармония или дисхармуния, дйсхармония или дисхармонйя, дисхърмония или дисхармуния, дисхърмония или дисхармонйя, дисхармуния или дисхармонйя