съзвучие
[sɐzˈvut͡ʃiɛ]
съзвучие значение:
1. (музика/литература) Хармонично съчетание на тонове; благозвучие (при рими или музикални акорди).
2. (преносно) Сходство в мисли, чувства, настроения или възгледи; пълно разбирателство.
- Ударение
- съзву̀чие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съз-ву-чи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- съзвучия
Примери за използване на съзвучие
(музика/литература)
- Мелодията завърши с прекрасно мажорно съзвучие.
- В стихотворението има богати алитерации и съзвучия.
(преносно)
- Имаше пълно съзвучие между идеите на двамата политици.
- Думите ѝ бяха в съзвучие с настроените на тълпата.
Синоними на съзвучие
Антоними на съзвучие
Как се пише съзвучие
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:съ- + звук
Калка (буквален превод по структура) на гръцката дума *symphonia* или латинската *consonantia*. Образувана от предлога/представка „съ-“ (заедно) и корена „звук“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- в пълно съзвучие
- в съзвучие с