Енциклопения на българския език

баланс

[bɐˈɫans]

баланс значение:

1. (физика/общо) Състояние на устойчивост и равновесие между противодействащи сили.
2. (икономика) Съотношение между приходи и разходи; счетоводен отчет за финансовото състояние на предприятие към дадена дата.
Ударение
бала'нс
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ба-ланс
Род
мъжки
Мн. число
баланси
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на баланс

(физика/общо)
  • Гимнастикът трудно пазеше баланс на гредата.
  • Трябва да намерим баланс между работата и личния живот.
(икономика)
  • Годишният баланс на фирмата показва загуби.
  • Търговският баланс на страната е положителен.

Антоними на баланс

Как се пише баланс

Грешни изписвания: баланз, бъланс, балънс
Думата се пише с с накрая. Проверка чрез формата за множествено число: баланси (чува се ясно с), а не баланзи.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:bilanx
От латинското *bilanx* (везна с две блюда), съставено от *bi-* (две) и *lanx* (блюдо, плоча). Влязла в българския през френски (*balance*) или руски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • търговски баланс
  • счетоводен баланс
  • губя баланс
  • енергиен баланс