Енциклопения на българския език

харизматичен

[xɐrizmɐˈtit͡ʃɛn]

харизматичен значение:

1. (психология/общество) Който притежава силно лично обаяние, способност да привлича и влияе на хората; обаятелен, очарователен.
2. (религия) Свързан с харизмата като религиозен дар или благодат; отнасящ се до харизматичното движение в християнството.
Ударение
харизмати'чен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ха-риз-ма-ти-чен
Род
мъжки
Мн. число
харизматични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на харизматичен

(психология/общество)
  • Той беше изключително харизматичен лидер, когото тълпите следваха безрезервно.
  • Харизматичната ѝ усмивка веднага печелеше доверието на събеседника.
(религия)
  • Харизматична църква.
  • Харизматично проповядване.

Антоними на харизматичен

Как се пише харизматичен

Пише се с и (хариз-), произлизащо от корена 'харизма'.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:χάρισμα (charisma)
От гръцкото 'charisma' (дар, благодат), през западноевропейските езици. Означава човек, притежаващ 'божи дар' да влияе на другите.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • харизматична личност
  • харизматичен лидер
  • харизматично присъствие