обаятелен
[obɐˈjatɛlɛn]
- Ударение
- обая̀телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- о-ба-я-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обаятелни
Как се пише обаятелен
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:баяти
Свързано със старинния глагол 'бая' (говоря, омагьосвам с думи). Вероятно влияние от руски език (обаятельный), където коренът е същият.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обаятелна личност
- обаятелна външност