Енциклопения на българския език

любезен

[lʲuˈbɛzɛn]

любезен значение:

1. (пряко) Който се отнася с внимание, учтивост и вежливост към другите; приветлив.
2. (остаряло) Който е обичан, скъп или мил на някого (първично значение).
Ударение
любèзен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
лю-бе-зен
Род
мъжки
Мн. число
любезни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на любезен

(пряко)
  • Той беше изключително любезен домакин и ни настани веднага.
  • Благодаря за любезните думи.
(остаряло)
  • Драги ми и любезни приятелю.

Антоними на любезен

Как се пише любезен

Грешни изписвания: любезин, любезан
Думата се пише с -ен в края на формата за мъжки род. Проверката се прави чрез формата за множествено число или женски род, където гласната изпада: любезенлюбезни.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:любъ
Произлиза от старобългарския корен 'любъ' (мил, драг), свързан с глагола 'любити' (обичам). В съвременния език е претърпяла семантична промяна от 'любим/драг' към 'учтив/вежлив'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • любезен домакин
  • любезна усмивка
  • любезен отговор