Енциклопения на българския език

фъфлене

[ˈfɤflɛnɛ]

фъфлене значение:

1. (пряко) Процесът на говорене неясно, с провлачване на звуковете или неправилно произнасяне на определени съгласни (често при липса на предни зъби).
Ударение
фъ̀флене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фъф-ле-не
Род
среден
Мн. число
фъфления
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фъфлене

(пряко)
  • Старческото фъфлене правеше думите му трудни за разбиране.
  • Детето говореше с леко фъфлене, докато му поникнат новите зъби.

Синоними на фъфлене

Антоними на фъфлене

Как се пише фъфлене

Грешни изписвания: фуфлене, фъфляне, фафлене, фъвлене
Думата завършва на -ене, тъй като е образувана от глагол от II спрежение (фъфля).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:фъфля
Отглаголно съществително име от глагола 'фъфля', който е звукоподражателен по произход, имитиращ неясния звук на речта при липса на зъби или говорен дефект.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • старческо фъфлене
  • неразбираемо фъфлене
фъфлене : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник