гъгнене
[ˈɡɤɡnɛnɛ]
гъгнене значение:
1. (медицина/логопедия) Говорене с носов оттенък поради физиологичен дефект, запушен нос или навик; носов говор.
2. (преносно) Издаване на неясни, глухи звуци.
- Ударение
- гъ̀гнене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- гъг-не-не
- Род
- среден
- Мн. число
- гъгнения
Примери за използване на гъгнене
(медицина/логопедия)
- Заради силната хрема говорът му премина в неясно гъгнене.
- Логопедът работи за отстраняване на гъгненето при детето.
(преносно)
- От радиото се чуваше само досадно гъгнене.
Синоними на гъгнене
Как се пише гъгнене
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:гъгна
Отглаголно съществително име от глагола 'гъгна'. Коренът е звукоподражателен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- носово гъгнене