Енциклопения на българския език

пелтечене

[pɛlˈtɛt͡ʃɛnɛ]

пелтечене значение:

1. (медицина/логопедия) Говорен дефект, изразяващ се в неясно произнасяне на звукове, заплитане на езика или накъсване на речта.
Ударение
пелте'чене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пел-те-че-не
Род
среден
Мн. число
пелтечения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пелтечене

(медицина/логопедия)
  • Детето посещава логопед заради упоритото пелтечене.
  • При силно вълнение говорът му преминаваше в неразбираемо пелтечене.

Синоними на пелтечене

Антоними на пелтечене

Как се пише пелтечене

Грешни изписвания: пелтечане, пилтечене
Думата завършва на -ене, тъй като е образувана от глагол от II спрежение (пелтеча).

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:peltek
От глагола 'пелтеча'. Коренът произлиза от турската дума 'peltek' (който говори фъфлещо, заекващо). В българския език е добавена характерната наставка за отглаголни съществителни.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • старческо пелтечене
  • нервно пелтечене