Енциклопения на българския език

флуктуация

[fluktuˈat͡sijɐ]

флуктуация значение:

1. (Икономика и статистика) Временно, често неправилно отклонение или колебание на величини (цени, валутни курсове, пазари) около някаква средна стойност.
2. (Физика) Случайно отклонение на физична величина от нейната средна стойност в малък обем или за кратък интервал от време.
3. (Биология) Ненаследствено изменение на белезите на организмите под влияние на условията на средата.
Ударение
флуктуа̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
флук-ту-а-ци-я
Род
женски
Мн. число
флуктуации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на флуктуация

(Икономика и статистика)
  • Флуктуациите на валутния пазар притесниха инвеститорите.
  • Наблюдава се сезонна флуктуация в цените на зеленчуците.
(Физика)
  • Квантовите флуктуации на вакуума са теоретично доказани.
(Биология)
  • Размерите на листата варират поради естествена флуктуация.

Антоними на флуктуация

Как се пише флуктуация

Пише се с у в първата и втората сричка: флу-кту-а-ция. Коренът е свързан с flux/fluctus.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:fluctuatio
От латински *fluctuatio* – „люлеене“, „вълнение“, производно на *fluctus* (вълна). Навлиза като термин в много европейски езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ценова флуктуация
  • валутна флуктуация
  • квантова флуктуация
флуктуация : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник