Енциклопения на българския език

вариация

[vɐriˈat͡sijɐ]

вариация значение:

1. (общо) Разновидност, видоизменение на нещо основно; отклонение от стандарта.
2. (музика) Музикална форма, при която основната тема се повтаря с ритмични, мелодични или хармонични промени.
3. (биология) Поява на различия в белезите на организми от един и същи вид.
Ударение
вариа̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ва-ри-а-ци-я
Род
женски
Мн. число
вариации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вариация

(общо)
  • Тази рокля е интересна вариация на класическия вечерен тоалет.
  • Съществуват множество вариации на рецептата за шопска салата.
(музика)
  • Композиторът написа цикъл от вариации върху тема от Моцарт.
(биология)
  • Генетичната вариация е основа за естествения подбор.

Антоними на вариация

Как се пише вариация

Думите, завършващи на -ация, се пишат с иа, а не с 'я', когато следват гласна 'и'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:variatio
От латинското 'variatio', свързано с глагола 'variare' (променям, разнообразявам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тема с вариации
  • сезонни вариации