ферман
[fɛrˈman]
ферман значение:
1. (история) В Османската империя: писмена заповед, указ или грамота, издавана от султана или висш сановник, имаща силата на закон.
2. (преносно/разговорно) Много дълго и отегчително писмено изложение, писмо или списък.
- Ударение
- ферма̀н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фер-ман
- Род
- мъжки
- Мн. число
- фермани
Примери за използване на ферман
(история)
- Султанът издаде ферман за построяването на църква.
- Чете се султанският ферман пред насъбралото се множество.
(преносно/разговорно)
- Написал ми е един цял ферман с оплаквания.
- Не ми пращай такива фермани по чата, кажи го с две думи.
Антоними на ферман
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:ferman
Заемка от турски език, произлизаща от персийската дума farmân (заповед, указ). В българския език навлиза по време на османското владичество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- султански ферман
- дълъг като ферман
Фразеологизми:
- Чета конско евангелие (ферман)