грамота
[ɡrɐˈmɔtɐ]
грамота значение:
1. (история) Официален писмен документ, издаван от владетел или висша институция в миналото, с който се даряват права, имоти или привилегии.
2. (съвременно) Документ, който се връчва като награда или удостоверение за постигнат успех, заслуги или участие.
- Ударение
- грамо̀та
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- гра-мо-та
- Род
- женски
- Мн. число
- грамоти
Примери за използване на грамота
(история)
- Царят издаде грамота за дарение на манастира.
- Ватопедската грамота е важен исторически извор.
(съвременно)
- Ученикът получи грамота за отличен успех.
- Връчиха почетна грамота на юбиляра.
Синоними на грамота
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:grammata
Чрез старобългарски (грамота) от гръцкото grammata – 'писмо', 'документ'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- почетна грамота
- царска грамота
- връчвам грамота