заповед
[ˈzapovɛt]
заповед значение:
1. (администрация) Официално писмено или устно нареждане, издадено от началник или орган на властта, което е задължително за изпълнение.
- Ударение
- за'повед
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-по-вед
- Род
- женски
- Мн. число
- заповеди
Примери за използване на заповед
(администрация)
- Директорът подписа заповед за назначаване на новите служители.
- Войниците изпълниха заповедта без колебание.
Синоними на заповед
Как се пише заповед
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:заповѣдь
Наследствена дума от старобългарски (заповѣдь), образувана от глагола 'заповѣдати' (нареждам, съобщавам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- давам заповед
- изпълнявам заповед
- заповед за арест
- министерска заповед
Фразеологизми:
- по заповед на щуката