Енциклопения на българския език

бележка

[bɛˈlɛʃkɐ]

бележка значение:

1. (писменост) Кратък писмен текст за напомняне или съобщение.
2. (образование) Писмена оценка за знанията на ученик; документ за извинение на отсъствия.
3. (финанси) Документ, удостоверяващ плащане или задължение.
4. (литература) Кратък коментар или обяснение към текст (напр. под линия).
Ударение
белѐжка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бе-леж-ка
Род
женски
Мн. число
бележки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на бележка

(писменост)
  • Оставих ти бележка на хладилника.
  • Водя си бележки по време на лекцията.
(образование)
  • Имам слаба бележка по математика.
  • Донеси бележка от лекаря за отсъствията.
(финанси)
  • Служебна бележка за доходите.
  • Касова бележка.
(литература)
  • Авторът е добавил пояснителна бележка в края на главата.

Как се пише бележка

Грешни изписвания: белешка
Пише се с ж. Проверка се прави с форма, в която след съгласната има гласна: бележи, бележник. При изговор се чува 'ш' поради обеззвучаване пред беззвучната 'к'.

Етимология

Произход:Прабългарски
Оригинална дума:белег
Умалителна форма на 'белег'. Коренът е с тюркски/прабългарски произход (*bilig - знак, знание).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • касова бележка
  • служебна бележка
  • взимам си бележка
  • обяснителна бележка
Фразеологизми:
  • взимам си бележка

Популярни търсения и запитвания за бележка

бележка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник