школник
[ˈʃkɔlnik]
школник значение:
1. (образование/военно дело) Ученик или курсант в специализирана школа (често военна, полицейска или за запасни офицери).
2. (архаично) Ученик в училище (остаряла употреба).
- Ударение
- шко̀лник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- школ-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- школници
Примери за използване на школник
(образование/военно дело)
- Младият школник показа отлични резултати в стрелбата.
- Школниците от школата за запасни офицери положиха клетва.
(архаично)
- Старите даскали наказваха строго непослушните школници.
Антоними на школник
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:школа
Образувано от съществителното 'школа' + суфикс за деятел '-ник'.