учен
[ˈut͡ʃɛn]
учен значение:
1. (професия) Специалист в определена област на науката, който се занимава с научни изследвания и има приноси в нея (често със съществително значение).
2. (образование) Като прилагателно: Който има много знания, получил е добро образование; начетен.
3. (животновъдство) За животно: Което е дресирано, обучено да извършва определени действия.
- Ударение
- у̀чен
- Част на речта
- съществително име, прилагателно име
- Сричкоделение
- у-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- учени
Примери за използване на учен
(професия)
- Изтъкнат български учен откри ново лекарство.
- Много учени от целия свят се събраха на конференцията.
(образование)
- Той е много учен човек и знае пет езика.
- Не се прави на много учен, ами слушай какво ти се казва.
(животновъдство)
- В цирка видяхме учен кон, който можеше да брои.
- Това е учено куче, изпълнява всички команди.
Синоними на учен
Антоними на учен
- невежа, лаик, неук, прост, неграмотен
Как се пише учен
Етимология
Произход:Славянски
Оригинална дума:учити
Старо минало страдателно причастие на глагола 'уча', което се е лексикализирало като прилагателно и съществително име.
Употреба
Чести словосъчетания:
- виден учен
- учен свят
- млад учен
Фразеологизми:
- учена глава