Енциклопения на българския език

изследовател

[izslɛdoˈvatɛl]

изследовател значение:

1. (наука) Човек, който се занимава с научни изследвания; учен, който проучва дадена материя или проблем.
2. (география) Пътешественик, който проучва нови и непознати земи.
Ударение
изследова̀тел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-сле-до-ва-тел
Род
мъжки
Мн. число
изследователи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изследовател

(наука)
  • Изследователите от института откриха нов вид бактерия.
  • Тя работи като изследовател в областта на ядрената физика.
(география)
  • Христофор Колумб е известен мореплавател и изследовател.

Как се пише изследовател

Думата съдържа представка из- и корен след-, затова се пише с зс (изследовател). Гласната в наставката е о (изследовател), а не у.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:изследвам
Отглаголно съществително, образувано от глагола 'изследвам' + суфикс за деятел '-тел'. Самият глагол е калка (буквален превод по състав) на немското 'ausforschen' или руското 'исследовать'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • научен изследовател
  • полярен изследовател
  • млад изследовател