Енциклопения на българския език

лаик

[ɫɐˈik]

лаик значение:

1. (общо) Човек, който няма специализирани познания или професионална подготовка в дадена област; неспециалист.
Ударение
лаѝк
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ла-ик
Род
мъжки
Мн. число
лаици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лаик

(общо)
  • Книгата е написана на достъпен език, разбираем и за лаици.
  • Като лаик в медицината, не мога да коментирам тази диагноза.

Как се пише лаик

Грешни изписвания: лаѝг, лъик, лайк

Думата завършва на к. Проверка с формата за множествено число: лаици (звукът ц е резултат от палатализация на к).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:λαϊκός (laikós)
От гръцкото 'laikos' (народен, принадлежащ на народа), от 'laos' (народ). Първоначално е означавало човек, който не е свещеник (мирянин), а впоследствие – човек без специализирани познания в дадена област.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълен лаик
  • обяснявам на лаик