Енциклопения на българския език

просветен

[prosvɛˈtɛn]

просветен значение:

1. (образование/култура) Който притежава високо образование, култура и познания; интелигентен и начетен.
2. (религия/духовност) Който е постигнал духовно прозрение или истина.
3. (физическо) Който е огрян от светлина (по-рядка употреба, обикновено като причастие).
Ударение
просвет'ен / просвѐтен (според значението)
Част на речта
прилагателно име, причастие
Сричкоделение
про-све-тен
Род
мъжки
Мн. число
просветени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на просветен

(образование/култура)
  • Той беше един от най-просветените умове на своето време.
  • Просветеният монарх подкрепяше изкуствата.
(религия/духовност)
  • Монахът имаше вид на просветен човек.
  • Търсеха учител, който да е истински просветен.
(физическо)
  • Коридорът беше слабо просветен от мъждукащата крушка.

Антоними на просветен

Как се пише просветен

Грешни изписвания: просвятен, прусветен
Думата се пише с е (просветен), тъй като променливото 'я' преминава в 'е', когато не е под ударение или когато следващата сричка съдържа 'е' или 'и' (в множествено число: просветени).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѣтъ
Страдателно причастие от глагола 'просветя' (давам светлина/знание). Коренът е свързан със светлината като метафора за знание.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • просветен абсолютизъм
  • просветен човек
  • просветен ум