Енциклопения на българския език

утопия

[uˈtɔpijɐ]

утопия значение:

1. (Литература и философия) Литературно художествено произведение, в което се описва въображаем идеален обществен строй.
2. (Пряко) Идеален, съвършен обществен строй, който е нереализуем в действителността.
3. (Преносно) Неосъществима мечта, фантазия или намерения без реално покритие.
Ударение
уто̀пия
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-то-пи-я
Род
женски
Мн. число
утопии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на утопия

(Литература и философия)
  • Книгата на Томас Мор „Утопия“ полага основите на цял жанр в европейската литература.
  • В своята антиутопия авторът деконструира класическата утопия.
(Пряко)
  • Комунистическата идеология често се разглежда като социална утопия.
(Преносно)
  • Да се вярва, че корупцията ще изчезне за един ден, е пълна утопия.

Синоними на утопия

Как се пише утопия

Грешни изписвания: отопия, утупия, утопйя

Думата се пише с у в началото. Проверка чрез етимологията (от гр. ou).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:οὐ + τόπος (ou + topos)
Терминът е въведен от Томас Мор в едноименното му произведение (1516 г.). Съставен е от старогръцките думи 'οὐ' (не) и 'τόπος' (място), буквално означаващо 'място, което не съществува'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • социална утопия
  • политическа утопия
  • пълна утопия