блян
[bʎan]
блян значение:
1. (поетично) Силно желана, но труднопостижима или нереална мечта; красива илюзия или видение.
- Ударение
- бля̀н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- блян
- Род
- мъжки
- Мн. число
- блянове
Примери за използване на блян
(поетично)
- Това беше само един младежки блян.
- Тя живееше в света на своите блянове.
Антоними на блян
Как се пише блян
Грешни изписвания: блен
Думата съдържа променливо 'я'. В мн.ч. се запазва 'я' (блянове), тъй като е пред сричка, съдържаща 'о' (по правилото за преглас на 'я', тук преглас не настъпва поради характера на ударението и позицията).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:блѭ
Свързва се със старобългарския глагол 'блѧсти' (блуждая, греша) или корена за 'блестя', 'измама'. В съвременния език е придобило поетичен смисъл на красива, но непостижима мечта.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сладък блян
- непостижим блян
- романтичен блян