Енциклопения на българския език

реализъм

[rɛɐˈlizɐm]

реализъм значение:

1. (изкуство/литература) Художествен метод и направление, стремящо се към правдиво, обективно и пълно пресъздаване на действителността с нейните типични черти.
2. (философия) Философско учение, което приема обективното съществуване на материалния свят, независимо от човешкото съзнание.
3. (пряко) Трезво отношение към живота; способност да се преценяват фактите такива, каквито са, без илюзии.
Ударение
реалѝзъм
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ре-а-ли-зъм
Род
мъжки
Мн. число
реализми
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на реализъм

(изкуство/литература)
  • Българският критически реализъм достига своя връх в творчеството на Вазов и Елин Пелин.
  • Картината е нарисувана в духа на социалния реализъм.
(философия)
  • Средновековният реализъм спори с номинализма относно природата на универсалиите.
(пряко)
  • Той прояви завиден политически реализъм при преговорите.
  • Нужен ни е малко повече реализъм и по-малко мечти.

Синоними на реализъм

Как се пише реализъм

Пише се с е в първата сричка (ре-) и а във втората. Завършва на -изъм.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:realis
От средновековен латински 'realis' (действителен, веществен), произлизащо от 'res' (нещо, предмет, дело).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • суров реализъм
  • магически реализъм
  • критически реализъм