Енциклопения на българския език

усукване

[uˈsukvɐnɛ]

усукване значение:

1. (техника/физика) Деформация на тяло под действието на двойка сили, действащи в равнина, перпендикулярна на оста на тялото; торзия.
2. (общо) Действието по увиване на нещо около оста му или около друго нещо.
3. (разговорно/преносно) Увъртане, избягване на прекия отговор, шикалкавене.
Ударение
усу̀кване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-сук-ва-не
Род
среден
Мн. число
усуквания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на усукване

(техника/физика)
  • Валът е подложен на силно усукване при работа на двигателя.
  • Модул на усукване.
(общо)
  • Усукването на въжето го прави по-здраво.
  • Наблюдава се усукване на червата при някои заболявания.
(разговорно/преносно)
  • Стига с това усукване, кажи направо какво искаш!
  • Голямо усукване падна, докато си признаят вината.

Антоними на усукване

Как се пише усукване

Грешни изписвания: осукване, усокване, усуквъне
Думата се пише с начално у, тъй като представата е у- (означаваща добавяне на свойство или завършеност), а не о-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:суча
Отглаголно съществително от 'усуквам', което произлиза от праславянския корен *suka (въртя, суча нишка).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • момент на усукване
  • ъгъл на усукване
  • усукване на яйчниците