Енциклопения на българския език

обикаляне

[obiˈkalʲɐnɛ]

обикаляне значение:

1. (пряко) Движение около нещо или някого; обхождане на дадено пространство.
2. (преносно) Заобикаляне на проблем или пряк път; увъртане.
Ударение
обика̀ляне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-би-ка-ля-не
Род
среден
Мн. число
обикаляния
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обикаляне

(пряко)
  • Цялото това обикаляне по магазините ме измори.
  • Обикаляне на Земята по екватора.
(преносно)
  • Стига с това обикаляне, кажи направо какво искаш.

Как се пише обикаляне

Пише се с и в първата сричка след представката (корен -бик-).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обикалям
Произлиза от глагола 'обикалям'. Свързано със стария корен 'коло' (кръг, колело) – движение в кръг.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безцелно обикаляне
  • обикаляне на света
  • обикаляне по институции