увъртане

[uˈvɤrtanɛ]

увъртане значение:

1. (пряко) Действието по увиване или намотаване на нещо около друго нещо.

2. (преносно) Избягване на пряк отговор или ясно становище; шикалкавене, служене с недомлъвки и заобикалки.

Ударение: ув̀ъртане
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: у-вър-та-не
Род: среден
Мн. число: увъртания

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на увъртане

(пряко)

Увъртането на въжето около гредата отне време.

(преносно)

Говори направо, без излишно увъртане!
Тя усети увъртане в гласа му и разбра, че крие нещо.

Синоними на увъртане

усукване, намотаване, шикалкавене, заобикалки, клинчене

Антоними на увъртане

развиване, прямота, откровеност

Как се пише увъртане

Грешни изписвания: овъртане, увартане, увъртъне

Думата се пише с у (представка у-), което внася нюанс за обхващане или извършване на действие в определена степен, за разлика от о- (овъртане), което е по-рядка форма със значение на 'овалям'.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:увъртам

Отглаголно съществително име от глагола 'увъртам'.

Употреба

Чести словосъчетания:

без увъртане
излишно увъртане

Фразеологизми:

без много увъртания

увъртане