Енциклопения на българския език

успокоително

[uspokoˈitɛlno]

успокоително значение:

1. (медицина/фармация) Лекарствен препарат (медикамент), който намалява напрежението, тревожността и възбудата; седатив.
2. (като наречие) По начин, който вдъхва спокойствие, утеха или намалява тревогата.
Ударение
успокоѝтелно
Част на речта
съществително име, наречие
Сричкоделение
ус-по-ко-и-тел-но
Род
среден
Мн. число
успокоителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на успокоително

(медицина/фармация)
  • Лекарят ми предписа леко успокоително за безсънието.
  • Не трябва да се шофира след прием на успокоително.
(като наречие)
  • Тя му говореше тихо и успокоително.
  • Дъждът действаше успокоително на нервите му.

Как се пише успокоително

Пише се с у- в началото и с -и- след корена 'поко' (от покой). Суфиксът е -телно.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:покой
Произлиза от прилагателното 'успокоителен', което идва от глагола 'успокоявам' (корен 'покой').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • взимам успокоително
  • действа успокоително
  • силно успокоително