Енциклопения на българския език

утешително

[otɛˈʃitɛlno]

утешително значение:

1. (пряко) По начин, който носи успокоение или облекчение на скръбта.
Ударение
утешѝтелно
Част на речта
наречие
Сричкоделение
у-те-ши-тел-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на утешително

(пряко)
  • Лекарят му заговори утешително.
  • Звучеше утешително в този тежък момент.

Синоними на утешително

Антоними на утешително

Как се пише утешително

Пише се с у (представка у-) и е в корена (от утеха).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:утѣха
Производно от 'утеха' чрез глагола 'утешавам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • утешителна награда
  • говоря утешително