Енциклопения на българския език

облекчително

[oblɛkˈt͡ʃitɛlno]

облекчително значение:

1. (пряко) Като наречие: По начин, изразяващ или носещ облекчение (намаляване на болка, тежест или напрежение).
2. (право) Като прилагателно (ср.р.): Което намалява вина или отговорност.
Ударение
облекчѝтелно
Част на речта
наречие, прилагателно име
Сричкоделение
об-лек-чи-тел-но
Род
среден
Мн. число
облекчителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на облекчително

(пряко)
  • Той въздъхна облекчително, когато разбра новината.
  • Лекарството действа облекчително.
(право)
  • Облекчително вината обстоятелство.

Синоними на облекчително

Антоними на облекчително

Как се пише облекчително

Коренът е 'лек' (лесен, нетежък), затова се пише с е. Представката е 'об-', а не 'уб-'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:лек
От глагола 'облекча' (правя лек) + наставка '-телен' + окончание за наречие/среден род '-о'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • облекчително обстоятелство
  • въздъхна облекчително